П001 Дедо Пецо - Патриарха на рода е роден през 1835 г.  като Петър Илчев Петров Стоичков . Неговият дядо също се е казвал Петър и е от София роден около 1785г. , по занятие строителен предприемач като внука си , а неговият прадядо Стоичко е роден ок. 1749-55г. и се е занимавал с търговия на строителен дървен материал , който купувал от Самоковско и оставял на междинен склад и дообработка в Горубляне. После със собствени талиги разнасял дъски и греди по строежите в София за построяване на  "гевгирени" къщи.        Бащата на Дедо Пецо се наричал Илчо . Роден през 1817 г. (а  според други малко вероятни източници 1805 или 1822г.) и кръстен като Илия (по-късно Илийчо и от там Илчо) в Рилския Манастир , според запазени откъснати листа за кръщанета в архива на библиотеката на манастира, в един ден (20юли - Илинден по стар стил , неясна годината ) с неговия побратим, връстник и съименик Илия Марков Попгеоргиев по известен като Ильо войвода или  Дедо Ильо. При съпоставка на годините от приложения смъртен акт на Дедо Ильо най- вероятно на 20.07.1817 г.  кръщението е извършено от един калугер със светското име Никола Поп Петров Бенин от Банско (по късно хората го наричали Неофит Рилски) , който познавал бащите на двамата , а с Илия Попгеоргиев(Дедо Ильо)  бил роднина по линия на неговия дядо Поп Георги (също хайдутин като внука си , загинал в битка с турците край село Пъстух , Кюстендилско) . Двамата побратими , Илчо Петров и Илия Попгеоргиев , остават близки до края на живота си. Особено вълнуващ е момента , когато заедно със Западния отряд на генерал Гурко Дедо Ильо минава Балкана и в освободена София  двамата вероятно се виждат на 60 годишна възраст и споделят радостта обзела целия народ .

       Но нека вървим поред........ за младежките години на Илчо нямаме сведения , освен че от юношеска възраст все по често помагал на баща си в предприемачеството , често започнали да го оставят на строежа да наема работници и купува и подвозва материали . Когато добил опит започнал да пътува за да наема работници и намира материали , с които търгувал. Така ходел в посока Брезник , Трън , Кюстендил , Пирот , Ниш както и на югоизток - от Горна Джумая(днешен Благоевград) та чак до Прилеп , Охрид  , Костур (днес Касторя в Гърция) , Струга и Белиград (днешен Берат в Албания) . Тези места Илчо посещавал не като чужди , а защото в рамките на Отоманската империя нашите предшественици ги възприемали като част от Българското  землище (Патримониум)  населени предимно с българи . Освен това тези места били известни и със своите майстори строители и каменоделци . По-късно , когато вече бил женен  и на свой ред имал син (младия Пецо), който започнал да обучава за предприемач , на един строеж станала злополука и Илчо бил ранен тежко (около 1865г.) . След като оздравява той не може да работи повече по строежите , оставя предприемачеството на сина си и отваря кафене на Ичери чаршия (след Освобождението  наречена ул.Търговска) в София . Кафенето се наричало Илчовото кафене и там идвали майстори строители  да се пазарят на работа по строежите и то не само в София . Както повечето кафенета по онова време освен кафе в джезве , там е можело да се поръча наргиле , ракия , локум , да се прочете вестника или да се подстрижеш и обръснеш.

Намирало се е точно до хана на Димитър Трайкович близо до църквата Свети Крал (днешна Света Неделя). Този Трайкович е от Велес в областта Македония и с Илчо често разговаряли за тези места . Описание на Илчовото кафене от 1871 г . и на неговия стопанин Илчо Петров Стоичков (по това време 53-4 годишен) ни е  оставил великият писател Иван Вазов във своя разказ за Васил Левски : Апостолът в премеждие.

        Около 1880 г. , малко след Освобождението Илчо се споминал. Нямаме никакви данни за коя и колко пъти бил женен и имал ли е други деца освен Петър Илчев (Пецо) . С неговата смърт  завършва "митичния период" от развитието на рода и започва "историческия период".

    Синът (най-вероятно първороден) на Илчо  - младият Пецо е роден в София в Чиръ или Чаир(поляна тур.) махала между Солни пазар и дн.ул. Солунска , на границата с махала Буката на юг от дн. ул. Солунска  , както  казахме по горе през 1835г. Получил добро за времето си образование в светското училище открито в София през 1839 г. като най напред сградата е в двора на църквата Св.Крал-Света Неделя , а после се премества и съществува  до днес като 127 СОУ „Иван Денкоглу“. Организатор е знаменитият взаимоучителен даскал Захари Ик. Круша от Самоков, най-даровитият ученик на кръстилия баща му монах Неофит Рилски  . Той учителствувал ред години и урежда добре училището, учи децата на география (с глобуси и карти), славянска граматика, аритметика , физика и краснопис . Изучавали се и чужди езици - най вече турски и гръцки . На турски се общувало с властите , а в черквата поне до получаването на църковна независимост през 1869-1870 се служело на гръцки . Предполага се че Пецо е разбирал по малко и арменски и може би иврит , даже по-късно се гласял да става хаджия , заедно с група поклонници от Софийско , но заболяването на баща му осуетило това негово стремление .  След  училище и през летата ходел да помага на семейното предприятие . Когато поотраснал започнал да пътува с баща си ,  да учи занаята  да спазаряват работници или поемат нови обекти , както и да купуват строителни материали , с които търгували . Предполага се че при едно от тези пътувания в Охрид се запознава със бъдещата си съпруга , чието име не се е запазило , сгодяват се и след две - три години около 1868-70 се венчават в София . По това време Илчо вече  бил претърпял злополуката на строежа и предприемачеството преминало изцяло в Пецовите ръце . Знаем че съпругата на Пецо раждала няколко пъти , но децата или не оживявали при раждането или след кратко време почивали. През 1876 г. се родила единствената дъщеря - Мария , на вече 41 годишния Пецо , но за нещастие при това раждане съпругата му починала . Той бил покрусен . Вдовец , в напреднала възраст с  невръстно дете............коя би го взела , за да се грижи за него и детето и да му върти къщата. По това време той вече се бил  позамогнал , но според спомени , живеел със остарелия си баща и детето , къщата била позапусната , а и той не знаел работата ли да гони или дома. Имали и слугиня (дойка) , която се грижела за детето . Вероятно са се опитвали да го сватосват ,  а вдовец се сватосва обикновено с друга вдовица или някоя изоставена (парясана) жена , но Пецо явно  не кандисвал , а все отлагал докато Мария станала на 6 - 7 години .

       От Чиръ махала в посока ъгъла на днешните улици Витошка и Солунска и около градинката преди площад Славейков  се намирала Баш Чешма махала . Там много моми ходели да наливат вода , не само защото била добра водата , а и ставала сгледа . Пецо си харесал една млада жена на около 23 години и пратил да я поискат. Тя била родена около 1860г. и се казвала Анна . През 1883г. се смятало , че това е вече стара мома и времето и за женене е минало.Тя отишла да види кандидата , който я искал и според нейните думи (преразказани ми от майка ми която е нейна внучка) и станало жал . Видяла 47 годишен мъж с недобре опрана риза , неумито момиченце и неваросана опушена около оджака стая.Тя самата копнеела да има деца, той предлагал мъжка опора , а бил и добре поставен в обществото и с добра професия. Баща му Илчо бил вече починал , така че в отсъствието на свекър и свекърва след сватбата им тази жена се превърнала в Матриарх на Пецовия род . Всички я познаваме като :  П002 Баба Ана 

Тя приела заварената си дъщеря П003 Мария Илчева , като свое дете .Разликата им във възрастта била само 16 години . Докато растяла Мария пътувала до Охрид за да се види там , във все още поробената част от България , със своите роднини от майчиния род . Близките гранични прелази към Отоманската империя по това време били Кюстендил или Дупница.

След сватбата Пецо бързо се сдобил с челяд . Първо със син П004 Тодор  през 1885 г. и с още един  П005 Васил  през 1887 г. , а после с две дъщери П006 Елена през 1895г. и  накрая П007 Костадинка (Дина) през 1898(9?)г.