В средата на XIX в. и чак до Освобождението според едни източници София е била неголям град от 10-20 хиляди души , но имаме и свидетелства от съвременници като това на д-р Ив. Богоров в неговата "Кратка География" (Букурещ, 1851 г.): "София или Триадица (60 хил. жители, българи, турци и евреи) недалеч от планината Витоша, гъбава с руди, един от по-хубавите и главните градове на турско, по правда иман за столица на цяла България, разложен на приятно и лично поле при р. Искър и Нишава, седалище на паша и митрополит. Има чисти и широки улици, 8 черкви, множество турски джамии, добре направени къщи, заобиколени от гиздави градини и дървйе, добричко(светско б.м.) българско училище, всякакви занаяти, голяма чаршия и порутена вехта твърдина. Вътре в града има две бани с минерални води, както и няколко близо извън".

       По това време градът на запад е свършвал до дн. бул. Христо Ботев и дн.площад Македония . Неговият край е бил означен с ров (хендек , дълбока канавка или канал) по който е течала вода и е свързвала Боянската река при Вайсовата воденица (днес пл. Възраждане ) с ръкав на Перловската река , между дн. бул. Патриарх Евтимий и бул. Евлоги и Христо Георгиеви . Този ров по турско време е имал и отбранителна функция . Зад него , на запад , като продължение на днешната улица Алабин е започвало Кюстендилско шосе , в посока сегашния Руски паметник , а от двете му страни е имало зеленчукови градини , бостани и ливади . До мястото на днешния Руски паметник се е ходело на пикник с храна за един ден , а с доста ходене по на запад се е стигало до първото село наречено Красно село. Следвали селата Павлово, Овча купел (където чобаните лекували стадата  като ги прекарвали през минералния извор ) и най накрая на софийското поле , в началото на Владайската Клисура , след половин ден път с волска кола се стигало до Бали ефенди , село наречено на чудотвореца , когото уважавали мюсюлмани и християни , до минералния извор и турската бяня Иляз . Днес там е построена черквата св.Пророк Илия и в двора има малък мавзолей на Бали ефенди , а селото се нарича Княжево, защото след Освобождението княз Александър Батемберг построил там Шарен мост над Владайската река.